Какво означава думата "кукер"

Този материал е опит за анализ на няколко годишни проучвания на маскарадни игри и фестивали на територията на България. Вследствие на множество наблюдения, разговори с участници, визуални документирания и разгледана литература, материалът представя мъжките маскарадни обичаи по времето на Сурва и Сирница под различен ъгъл.

Что ли значи кукер?

Кукерите са били обект на множество изследвания, но сякаш винаги има какво ново да се каже тях. Така е и със следващите редове, които са поредната субективна гледна точка, подкрепена разбира се с доста факти. Преди обаче да пристъпим към каквото и да било боравене със символите и образите на маскираните, ще трябва да си отговорим на следните въпроси: Какво означава думата кукер, може ли да се преведе и от къде идва, кой е кукерът и къде във времето и пространството е ситуиран той.

Въпросът „Что ли значи кукер?” си е задавал и Раковски преди повече от 150 години. В писмо до книжовника Димитър Душанов от 1857 г., където е формулиран, революционерът фолклорист прави опит да отговори на него: „Дали не ще е от гръцкото исполин, понеже они се обличат страшно и увеличават свое тяло” (Райчевски / Фол 1993, 7).

В същата година, в забележките към епоса „Горски пътник” се откриват още подобни търсения: „В България играят по няколко села кукури: игри съвсем диви. Скачат безчинно, обличат се с вехти парцалетини и пеят глупави песни ... Дали не е кук бог на дивотията” (Арнаудов 1996, 551).

Две години по-късно, в своя „Показалец”[1] Раковски заръчва на всички събирачи на живата народна старина да обърнат внимание на кукерите, играещи на Куковден или Куклинден, понеделникът в началото на Великия пост „… как играят през него ден кукери, най-паче в Румания; какви песни пеят и какви обряди творят?” (Райчевски / Фол 1993, 7).

Достатъчно е да разгърнем първите страници и придружаващите ги бележки на изследването „Кукерът без маска” на Валерия Фол и Стоян Райчевски, за да разберем колко много и различни теории има формулирани през годините за произхода и значението на думата кукер[2], без обаче да има еднозначно становище по въпроса.

Въпреки всичко, неосъзнато или не, самият Раковски е оставил маркер в търсенията си. Още в предговора на „Показалеца” е записано: „Наш най-голям и най-верен източник е българский жив и говорим язик, кой твърде малка разлика има от самъсъкритаго и зендскаго язици…”[3] (Раковски 1925, 86).

Кои са кукерите?

„Кукери, кукове, старци … арапи … сурати … – се казва в енциклопедичния речник Българска митология – са наименования на маскираните персонажи, които участват в карнавалните шествия през Сирната неделя или Тодоровата неделя. В Западна България мъжките маскарадни игри са отнесени към новогодишния празничен комплекс, периода на Мръсните дни, и участниците в тях се наричат сурваскари … василичари …” (Речник 2006, 171).

Затова нека поставим маскираните, излизащи във времето на Сурва и тези на Сирница под общия знаменател на персонажи, изпълняващи различни обреди от един общ цикъл – възходът на слънцето и неговия път от най-ниската му точка в деня на зимното слънцестоене към зенита. Това време е изпълнено с магически действия и обредни практики при всички народи, почитащи слънцето. Самите маскирани са едно от проявленията на този соларен култ и наименованието кукер ги обединява в това.

Кукер значи …

Но от къде идва думата кукер и какво означава? Първата асоциация която буди е свързана недвусмислено с песента на петела, онзи естествен будилник, посрещащ първи слънцето с мощното си кукуригане. Не случайно е определян като един от най-важните соларни символи и може би не случайно го виждаме и при маскираните, било като пернат демон, дълъг червен клюн или жив представител. Вследствие на това би трябвало да потърсим и по-буквална връзка на маскираните със слънцето.

По предложение на лингвиста Кирил Влахов, който в един свой анализ от 1977 г. прави опит за превод на думата, ще приемем, че наименованието кукер или кукур, кукир в по-старите форми, е двусъставно и е образувано от частите ку–и –кер (–кир / –кур)[4](Влахов 1977, 73–74).

Така бързо откриваме връзка с имената Кира, Кирил, Киран[5], всички от които производни от персийското Кир (в староперсийския Курус) и означаващо слънце, като слънце, млад[6].

Откриваме същия корен и в гръцкия език, в думата курос, която е пряко свързана със статуите на юноши атлети, изображения на идеализирания Аполон – бог и на слънцето[7]. Отъждествяването на предводителя на музите става, както с целебното действие на слънцето, така и с неговото пагубно влияние. Сливането на този образ потвърждава връзката между Аполон и Дионис в един по-късен етап, като първият се свързва със светлото соларно начало, а вторият с хтоничните сили[8].

У нас пък заклеймената като мръсна дума кур[9] означава от една страна остаряла форма за петел и от друга жаргон за фалос, но и двете, отново пряко свързани с мъжкото начало и соларното (Речник 2008, 28).

От казаното до тук произлиза, че втората част от думата кукер означава слънце, като санскритската дума за това е sura / surya (сура / сирия)[10]. Древноиндийската дума още веднъж ни връща към времето на игрите, където я откриваме. Едните маскирани знаем излизат по Сур–ва, а другите по Сир–ница, моменти, попадащи в цикъла на земния жизнен път на Новото слънце – Исус, дните след Коледа и преди Великден, бележещи неговото раждане, смърт и възкресение.

Намираме сур и в словосъчетанието сур елен, което превеждаме букв. като слънчев елен, а и еленът сам по себе си е част от соларната символика[11]. В село Турия (Старозагорско) пък местните казват на маската сурат, в която ако се вгледаме по-добре, ще забележим, че прилича на многолъчево слънце.

Връщайки се отново към напътствията на Раковски, откриваме частта ку–и в персийския и в санскритския език. В първия тя се превежда като самият аз, сам по себе си[12], а във втория като земя и отрицателна представка, означаваща лошо, опасно място[13], а в нашия светоглед в опозициите небе-земя и горе-долу, горното се свързва с доброто и светлото, силното мъжко начало в противовес на долното.

Така, слагайки маската човек сам става слънце, той е като слънце или заявява аз самият съм слънце. Той е земно отражение на слънцето, слънцето, което е долу или може би буквално или може би буквално огнен, тъй като в традиционните представи огънят бил земен еквивалент на светлика. Поради тази причина в обредния реквизит на джумали, бабугери, песяци и прочее откриваме множество соларни символи и знаци, които в повечето случаи са свързани и с мъжкото начало. Такива са огънят, петелът, някои рогати животни, фалосът и техните производни изображения.

В това число може да се добави още един символ, който не бихме нарекли соларен. Много изследователи свързват огледалото със смъртта и отвъдното, но още през IV в. пр. Хр. древногръцкият философ Платон е казал, че няма по буквален начин да направиш слънцето, небето и земята, от този да ги отразиш в огледало[14]. Така улавяйки изображението на слънцето, кукерът се отъждествява с него. Много често огледалото стои на едни от най-силните енергийни центрове в човешкото тяло – на челото или върху сърцето, където според мнозина се намира душата на човек.

Образи и символи във времето

Моментите, в които излизат маскираните можем да отнесем, както към цикличното, така и към линеарното – легендарно време. Именно в тях откриваме архетипните образи и символи, генерирани от универсалния фонд, базата данни на нашия вид, съдържаща се във всеки един от нас, наречена от Карл Густав Юнг – колективно несъзнавано[15]. Точно в този пласт на нашата природа, казва швейцарският психолог, се съхраняват универсалните културни и архаични представи, които виждаме кодирани в ритуалите и обредите на кукерите по места.

Не ще и дума, че земеделският култ е в основата на празника, олицетворен най-добре чрез умирането и възраждането на един от участниците. Вероятният първообраз на това действие обаче ни препраща към едни от първите богове на Древен Египет.

Историята разказва, че Изида, Озирис, Сет и Нефтида били деца на небесната Нут и земния бог Геб. Първородният Озирис, на който се падало да управлява над Горен и Долен Египет, взел за жена Изида, а по-малкият Сет – Нефтида. Злият бог на пустинята обаче завиждал на своя по-голям брат и намислил да го убие, за да вземе властта. След като Сет осъществил коварния си план, Озирис бил разкъсан на 14 парчета и разпръснат из цял Египет. Но преданата Изида събрала късовете от своя Озирис и го върнала към живот, не без помощта на кучеглавия Анубис, син на Сет и Нефтида, а от любовта им се родил пернатият Хор – богът-сокол на слънчевия диск[16].

Основният мотив от този разказ за умиращия и възраждащ се бог и възкачването на новото слънцето, което древните наричат Хор, Кир или Сур виждаме и в игрите на кукерите. А от страните, обитавани от тъмнокожо население каквито без съмнение били Древен Египет, Персия или Индия откриваме и връзки с множество от имената на маскираните, които днес се наричат арапи, камилари, джамал, черни кукери и др. С част от тези локации може да свържем и традиционните за почти всяка група персонажи на циганите, които в миналото, а и днес наричат гюпти (от египтяни), по името на страната от където дошли част от тях. Но дали почернянето на лицата при някои персонажи със сажди и пепел е станало, за да могат участниците да се определят като огнени, каквато натовареност носи и думата кукер или всичко това е асоциативно мислене и опит по театрален начин да се доближат до хората с по-тъмна кожа, от чиито страни идват горните вярвания, не може да се каже.

Едно обаче е ясно, в почти всяка група има още един „черен” персонаж, но не почернен, а облечен в черно. Макар да въплъщава в себе си повече характеристики на стар мръсник отколкото на защитник на моралните устои, дядо поп е един от най-важните сред маскираните. Попът е посредникът между обикновените люде и човекобога Исус, медиаторът между земята и небето, затова и той носи кръстния знак, считан за проекция на Космическото дърво. И в следствие на казаното, няма как да ни учуди и присъствието в ново време и на друг карнавален персонаж белязан с този знак – бил той доктор, сестра или санитар. Имено тези кръстоносци осъществяват и скрепяват съюза между мъжа и жената в ритуала.

Символът на мировата ос, въплъщаващ в себе си универсалната концепция за света, е крепителят на знаково организирания космос, възникнал от беззнаковия хаос. И след като заговорихме за създаването на реда, космоса и порядките, остана да видим дали и Сътворението на познатия ни свят не е кодиран в игрите на маскираните. И ако кукерите пресъздават този спектакъл, не е ли възможно да олицетворяват и първочовеците, които в много митове се казват били андрогини, притежаващи и мъжки и женски характеристики[17].

Вероятно е така, но много трудно бихме откроили само едно тяхно проявление, тъй като кукерите играят и други роли с напластявания от различни вярвания и култове през годините. Но преди всичко маскираните притежават черти от солара и от хтоноса, като зад тази им същност те са мъже, защото на времето, а и днес това е мъжки празник. Дали не олицетворяват и създателите на първите хора, древните богове демиурзи? Първите богове в много вярвания и религии също са с мъжки полови белези. Такива са например самосъздалите се и след това създатели на Космоса и човеците – представяният като овен и змия, но винаги мъж, египетски бог Атум и многоликият Брахма от древноиндийския епос. Първият възниква от мрака на безкрайната водна бездна, която съществувала преди подредбата на света, а вторият, от носещо се по първичните води златно яйце, което сам създал[18].

Но да се върнем в наши дни, когато тъмата властва навсякъде, а петлите още не са пропели. В това безвремие, когато започва всичко, излизат мъже с демонични ликове и огнени факли в ръце. Във въздуха се носи мощен метален тътен на хлопки и чанове, придружен от отчетливите удари на тъпанджиите. Ето ги, пристигат и заформят кръг, за да превърнат хаоса в ред и отделят познатото от непознатото. Кръгът е символ на безкрайност и завършеност, на движението на слънцето и цикличността на времето и пространството. На друго място и по друго време в този кръг някой построява квадрат, олицетворяващ земята, символична нива, която започва да оре и сее. Има го и мъжкото, и женското начало и съюзът между тях. Някой се ражда и умира … и пак се ражда … Тази картина се повтаря фрагментарно на много места, когато дойде времето на кукерите ...

“Нека сега минем към човешките действия разбира се, към тези, които не са чисто автоматични, пише Мирча Елиаде в „Митът за вечното завръщане”, тяхното значение и ценност не са свързани с непосредствената им физическа даденост, а със свойството им да възпроизвеждат някакъв първоначален акт, да повтарят митичния първообраз … И в най-дребните проявления на своето съзнателно поведение „примитивният“, архаичният човек не познава действие, което да не е било установено и преживяно преди това от някой друг, който друг обаче не е човек. Това, което прави, е било вече правено: Животът му е непрекъснато повторение на жестове, осветени в откриването им от други” (Елиаде 2002, 10)

Макар и към днешна дата игрите на маскираните да приличат повече на карнавални шествия, образите и символите продължават да носят свой заряд и смисъл. Много от тях се предават като традиция, но има и такива, които са „нови”. Тези форми на поведение и знаците, с които са натоварени, са заложени в структурите на човешкия мозък и се проявяват по време на сънища, фантазии или в творческа дейност. На не едно и две места се казва, че маскираните сънуват празника със своите действия или маски[19]. Това са нива, където много от участниците в игрите общуват с колективното неосъзнато, вследствие на което в ритуала се появява нещо ясно изразено, точно определен порядък с архаичен характер, както по форма, така и по смисъл – казва Юнг (Jung 1968, 41).

 

Цитирана литература:

Арнаудов 1996: М. Арнаудов. Очерци по българския фолклор. Т.2,С., АИ „Проф. М. Дринов”, 1996, 551, 555.

Влахов 1977: К. Влахов. Значението на името кукери и неговата етническа принадлежност – Език и литература, 1977, 6, 73–74

Елиаде 2002: М. Елиаде. Митът за вечното завръщане. С., „Захарий Стоянов”, 2002, 10.

Платон 1981: Платон. Държавата. С., Наука и изкуство, 1981, 393–394.

Райчевски / Фол 1993: Ст. Райчевски и В. Фол. Кукерът без маска. С., УИ „Св. Кл. Охридски”, 1993, 7.

Раковски 1925: Г. С. Раковски. Горски пътник и Показалец. С., Държавна печатница, 1925, 86.

Речник 2006: А. Стойнев съст. Българска митология. Енциклопедичен речник. С., „Захарий Стоянов”, 2006, 171.

Речник 2008: М. Георгиев съст. Митология на човешкото тяло. Антропологичен речник. С., АИ „Проф. М. Дринов”, 2008, 28.

Световните митологии 1999: И. Седефов прев. Световните митологии. Енциклопедия. Т1, С., Абагар, 1999, 432–433

Jung 1968: C.G. Jung. Analytical Psychology. New York. Random House, 1968, 41.

 

Бележки:

[1] Показалец или ръководство как да си изискват и издирят най-стари черти нашего бития, язика, народопоклонения, старого ни правления, славнаго ни прошедствия и проч. (1859)

[2] В първата глава на книгата, озаглавена „Историографски преглед”, са събрани различни становища за произхода и същността на кукерските игри в Тракия, измежду които се виждат и опитите за тълкуване произхода и значението на думата кукер: Димитър Маринов описва през 1907 г. в статията си „Кукове или Кукери” тълкуванията на д-р Басанович за тракийския произход на кукерските игри и етимологията на кук (кукер) от литовското божество на плодородието Kamkas; Според Николай С. Державин – пишат в бележките си авторите – наименованието кукери не може да се обясни без тракийските остатъци в езика на албанците. Албанското кук означава червен. В някои народни говори на Югоизточна Тракия думата „кук`я”или „матракук`я” има значение на фалос. Тъкмо в този район на Балканския полуостров червенообагреният дървен фалос е неделима част от обредния реквизит на кукера; Пак там са упоменати и тълкуванията на лингвистите Кирил Влахов и Владимир Георгиев от 70-те години на миналия век. Първият превежда думата kukera от тракийски до буквалното „говежди рога, рога на говедо”, а вторият „защитава” славянския произход на думата, служещ си с етимологичния речник на Стефан Младенов: „Българската дума кук съответства точно на литовската kaukas „(добър) домашен дух, гном, дух-джудже, дявол”, латвийската kauks „(добър) домашен дух, гном”, старопруската cawx (=kauks) „дявол” – и заключва – думите кук, кукер, кукир са от славянски произход”. В препратка към Михаил Арнаудов откриваме и обяснението, че „кукер по-старото кук, иде от обредния костюм на играча и стои във връзка с думата кукла и Куклинден. Все за това другаде в България кукерите се наричат според вида си „старци” или „камилари”, „арапи”, „мечкари”, „мечкадари”, „джамали” и т.н.” (Арнаудов 1996, 555)

[3] Разбирай древноиндийски и староперсийски

[4] Авторът започва своята статия с твърдението, че най-характерното и типичното за кукерите е животинската маска, която е обезателно с рога. Думата кукер/и, продължава той трябва да е двусъставна, образувана от понятие за рогато животно и понятие за рог. Първата и втора съставки „ку–” и „–кери” са тракийски и означават съответно говедо и рога, а kukera буквално се превежда като „говежди рога, рога на говедо”. Семантиката на kukera се разширила и върху другите рогати животни, а маските на кукерите са точно такива, завършва Влахов.

[5] Всичките имена съдържат санскритския корен Кир, като Киран например се превежда като първият слънчев лъч. Женската форма на това име е Кира, което преминава и в персийския и в египетския. В последния се наблюдава като Ki-Ra т.е. като Ра, слънцето. По-късно в гръцкия език производни имена като Кирил се свързват вече със значението на думата lord – господар, владетел, Господ – отново пряко обвързани със слънчевия бог (http://en.wikipedia.org/wiki/Kira_(given_name)). Сравни и името Кириак (от гр. неделя) с деня посветен в Римската империя на слънчевия бог (Л. Старева. Български имена и традиции. С., КК Труд, 2006, 56).

[6] http://en.wikipedia.org/wiki/Cyrus_(name)

[7] http://ru.wikipedia.org/wiki/Курос

[8] http://bg.wikipedia.org/wiki/Аполон

[9] В миналото у нас казвали на кукуригането – куроглашение, а петльовият дом все още се нарича курник. Пословични изрази като “Момче, ще те хвана за певеца!” (употрбяван от по-възрастни жени към млади мъже) и „Ще те клюцне петеля по малкото пръстче” (подкана за полов акт) само затвърждават казанотопо-горе. В руския език наред с другата дума, характеризираща мъжката птица – петух, срещаме и курок за малко петле, курица за кокошка, а с куропатка се означава яребицата. Обвързаността между двата символа намираме и в английското cock и в немското schwanz, означаващи едновременно петели жаргон за фалос (виж в http://www.urbandictionary.com/). Подобна аналогия откриваме и при французите, обявили се за най-големите любовници инарекли се гали по името на птицата Gallus (петел). От друга страна и петелът и фалосът са ключови елементи в обредните действия на маскираните – сравни с пернатите маски в Грaовско и времето на излизане там – 13 срещу 14 януари преди да са пропели първи петли; перчещите се като петли с пъстрите си костюми маскирани от Сливенско и Ямболско, от чиято гугла стърчи дълъг червен нос, наподобяващ на клюн; присъствието на щъркела в много групи и неговата символика; многобройните фалически изображения и сцени – от сабите или калъчките с начервен край, наподобяващи фалос и порнографските изрезки в „светите книги” на персонажа на попа в групата до натоварените с фалически смисъл рога по зооморфните маски и открити действия, пресъздаващи сцени със сексуална символика.

[10] Sanskrit – English dictionary. Arthur A. Macdonell, 2004, London, 357, sura – sun, bright as the sun / surya – sun, sun-god. Друго от имената на древноиндийският бог Surya е Ravi означаващо „огнената птица” (виж още на http://en.wikipedia.org/wiki/Surya)

[11] Виж още за сур елен в Космическият елен в обредния фолклор на българите на Стоян Райчевски (В: Културно-историческо наследство на Странджа – Сакар. С., 1987, 136–142) може и тук http://www.promacedonia.org/ss/ss_10.html, както и в Елбетица, кръстато пиле и сур елен на Юлия Боева (http://www.otizvora.com/files2012/elbetica.pdf)

[12] Частта ку (khwa/u = self) се съдържа в персийското Khuda/Khoda, означаващо Самосъздал се, Един единствен бог. Думата се използва и само като Бог, която персите използвали да назовават своя Ахура Мазда, а днес мюсюлманите – Аллах (http://en.wikipedia.org/wiki/Khuda). На места в България куда наричат дружината от мъже, която излиза по Коледа или Сурва, а водачът – кудабашия. В град Съединение например обичаят Куди се прави по едно и също време със Сурва (13–14 януари)

[13] Sanskrit – English dictionary. Arthur A. Macdonell, 2004, London, 69, ku – 1. earth, land, ground, 2. bad, insignificant, badly, very

[14] В книга 10 от своето съчинение The Republic (в превод на български Държавата) в диалога „Изкуството като подражание” Платон пише: „Ти говориш за някакъв силен и удивителен човек. – Не още, но скоро ти ще кажеш нещо повече. Същият този творец, който не само е в състояние да направи всякакви вещи, но и създава всички растящи по земята растения и сътворява всички живи същества, всичко останало и себе си, а освен това още земята, небето и боговете, а също и всичко, което е на небето и в преизподнята под земята … по някакъв начин и ти сам си в състояние да направиш всичко това. – По какъв начин? – попита той. – Не е труден – продължих аз, – но многократно и често се осъществява. Ако желаеш, вземи незабавно сега огледало и обикаляй с него навред: тутакси ти ще създадеш слънце и другите небесни тела, също тутакси ще създадеш земя, себе си и другите животни, вещи и растения, с една дума всичко, за което ние сега говорихме.” (Платон 1981, 393–394)

[15] Познатото и като Колективно подсъзнавано е термин измислен от Юнг и използван в Аналитичната психология. Това е универсален фонд, генериращ архетипни образи и символи, „резервоар на преживяванията на нашия вид”, чийто компоненти – архетипите – навлизат неконтролируемо в съзнанието на човек под формата на образи в сънищата, фантазиите, халюцинациите или по време на творческа дейност. (http://bg.wikipedia.org/wiki/Юнг). „Архетип, това е определен порядък с архаичен характер съдържащ, както по форма така и по смисъл митологични мотиви. В най-чист вид мотивите се проявяват в приказките, митовете, легендите и фолклора” – превод на понятието от книгата Analytical Psychology (Jung 1968, 41)

[16] http://bg.wikipedia.org/wiki/Озирис

[17] Митичните предци – първочовеците, притежаващи и мъжки и женски характеристики били почитани от древните като богове. Гърците например имали място в пантеона на Олимп и за сина на Хермес и Афродита – Хермафродит, в който се съединявали и мъжки и женски характеристики. Демиургът на догоните Ама създава от глина първата двойка, която на свой ред ражда осем безсмъртни двуполови същества. Според древните германи първият човек Ман бил създаден от бога Туисто, което букв. означава „двойнствен, двуполов” (Световните митологии 1999, 432–433)

[18] Освен тях, такива са и идийският Праджапати – господар на потомството, покровител на живота, който създал всичко от самия себе си, както и египетския Ра, който, съвокуплявайки се сам със себе си („падна семето ми в собствената ми уста”), ражда другите богове, хората и целия свят (Световните митологии 1999, 433)

[19] „… всичко това се случва, защото хората от Пернишко обичат този празник, той е вика на кръвта, която помним и тя ни подсеща да не забравяме някогашното, а днешното живеене … но и това е нашата Сурва, отива да почива, да спи и да сънува нови маски до другата Сурва, когато ще избухне с нова сила” (от док. филм “Духът на Сурва”, автор С. Мильов); „… този празник местните хора го сънуват цяла година …” (от док. филм “Да сънуваш празник”, автор С. Мильов); „През живота си въобще, не става въпрос само за тая седмица, старчешката седмица, най-много сънувам старци. Това значи, че или някъде играем, или че са обличам, или че някакъв случай като сме били някъде, това пък отделно дрънкането, звука, все са различни нещата, които ми се явяват в съня.” (от док. филм “Сънувам старци”, реж. А. Пеева)


***

Темата бе представена на научната конференция „Маскарадните игри - визуален разказ”, състояла се в рамките на XXII Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва” – Перник 2013 под формата на видеопрезентация със заглавие „Архетипни образи и символи при кукерите. Митът за сътворението”. Настоящият текст е публикуван в сборника от същата конференция:

Станчев, Тодор 2014. Архетипни образи и символи при кукерите. Митът за сътворението. – В: Маскарадните игри – визуален разказ. „Аргус“, Перник, 85 – 96

Линк към презентацията:

https://www.youtube.com/watch?v=3b2Xq4QzfSE&t=20s

Популярни публикации от този блог

Асен Баликси и ескимосите нетсилик