Асен Баликси и ескимосите нетсилик
Всичко може да ти грабне окото, когато прекрачиш прага на уютния кабинет. Той е разположен в апартамента на професор Асен Баликси във все още приветливия столичен квартал Лозенец.
Десетки томове книги изпълват лавиците, специализираните издания по визуална антропология са навсякъде, а филмотеката от ленти, касети и дискове е зад вратата. На бюрото пред нас лежи стар касетофон. Късното есенно слънце вече преваля над отсрещните покриви, докато млада тибетка в традиционно облекло ни наблюдава от една снимка.
Професор Баликси е водеща фигура във визуалната антропология в света повече от четиридесет години. Търсим го, за да разкаже за началото на своята работа, дни след участието му в първия Фестивал на етнографския и антропологичен филм в София (2010), където филмите му бяха специален акцент от програмата.
“Решението да се занимавам с визуална антропология не дойде от мен, обстоятелствата го наложиха”, започва своя разказ професорът. Като току-що постъпил етнограф към Канадския национален музей в Отава Баликси започва дългогодишната си работа върху бита на ескимосите през лятото на 1957 г. Със събрания материал от няколко свои експедиции в суровия Север той написва и защитава успешно дисертация в Колумбийския университет в Ню Йорк.
Почти веднага е поканен да участва в годишния конгрес на Американското антропологическо сдружение, където съдбата му поднася изненада.
В стаята под вратата е оставено съобщение от Дъглас Оливър, директор на департамента по антропология в Харвардския университет, който държи да се срещне с младия учен.
На Баликси се удава възможност да се включи в група от учени – антрополози, психолози, педагози и др., които да създадат нова учебна програма за американските начални училища, като подрастващите вместо американска история да изучават обща етнография на света. “Идеално би било да заведем децата на място сред племената, които ще изучават – казва Оливър на младия етнолог, – само че това няма как да стане. Затова племената трябва да дойдат в класната стая и това можем да го направим само чрез киното. Вие сте работили при ескимосите, затова бихте могли да се върнете при тях с един оператор и да заснемете етнографски филми.” „Казах - защо не – продължава Баликси, – и така започнах.”
Още на следващата година – през лятото на 1963-а, Асен Баликси е вече сред ескимосите нетсилик от района на Пели Бей в Канадска Арктика с един от най-добрите канадски оператори за онова време – Дъглас Уилкинсън. Началото на снимките е поставено с традиционния риболов на нетсилик с копия. Но кавга скарва двамата. “Да се разделим - не може, нито аз мога сам, нито той... Както и да е, научихме се да се понасяме и така заснехме филма”, спомня си българският учен.
След показването на лентата обществеността е изненадана от все още запазения традиционен начин на живот при тези ескимоси, тъй като повечето от събратята им по онова време вече живеят в къщи и ловуват с пушки, с други думи, притежават всички белези на цивилизацията. Докато заснетите от Баликси ескимоси се препитават и оцеляват така, както може би са го правели преди хиляда години. Сензация!
Разбира се, решено е снимките да продължат, но тежките метеорологични условия на арктическата есен подлагат на изпитание по-нататъшната работа на оператора Уилкинсън. На негово място пристига младият Кен Пост. Post в превод от английски означава стълб, пояснява професорът с оглед на следващите си думи. “Девет месеца прекарахме заедно с него и нито веднъж не се оплака. А не можете да си представите през какви мъчнотии сме минали - без храна, без чай... Един чай в Арктика е разликата между живота и смъртта.”
Идва зимата, а един от най-важните моменти в бита на нетсилик е техният церемониален цикъл от обреди в средата на суровия сезон. “Досега си работил с добри оператори – казва продуцентът пред Баликси, – но за церемонията ни трябва най-добрият.” Затова в снимките се включва и любимият оператор на CBS Боб Йънг.
“Още от момента, в който слезе, след като се приземи самолетът, или по-скоро приледи, той започна да снима. И от мига, в който започна да снима, аз разбрах, че той не е просто оператор, а е човек на изкуството. Той не снимаше както другите, той рисуваше, както художник рисува с четка”, продължава професорът за своята първа среща с Йънг.
В продължение на три години Баликси и трима оператори прекарват по няколко месеца сред ескимосите, след което се връщат на юг, в цивилизацията и градския шум. Така след общо тринадесет месеца те заснемат една цяла година от всекидневието и навиците на нетсилик.
Филмите от Netsilik Eskimo Series („Сериите за ескимосите нетсилик”) (1967) са с обща продължителност 10 часа и половина и влизат като програма в американската учебна система под заглавието Man: A Course of Study („Курс за изучаване на човека”). Кадрите от поредицата представят естествени звуци от региона и бита на ескимосите, без коментар и субтитри, позволяващи на зрителя максимална близост до терена чрез чисто наблюдение.
“След година-две бях в Етиопия при пустинното племе данакил – продължава професорът, – когато видях един конник бързо-бързо да вдига прах в пустинята и да препуска към моята колиба.
Спря пред мен и поднесе копието си, на което бе забучено писмо. Отворих го, а в него пишеше: На 24 март 200 телевизионни станции на CBS ще представят ваш филм за зимните обичаи и обреди на ескимосите нетсилик. Веднага се връщайте!”.
Баликси не успява да подготви терена за нови снимки при войнствените данакил (въоръжени в едната ръка с копие, а в другата с калашник) и се връща в Америка за премиерата на филма. The Eskimo: Fight for Life („Ескимосите: Борба за живот”) (1970), базиран на заснетия от Боб Йънг зимен цикъл при ескимосите нетсилик, става първият етнографски филм в историята на американската телевизия.
“Така се установих като майстор на етнографския филм – казва професор Баликси, – какъвто всъщност не съм, защото не съм ходил във филмово училище. Никога не съм снимал с камера, но имах придобит огромен опит, който реших да използвам.”
***
Асен Баликси е роден през 1929 г. в Истанбул, Турция, като Асен Николов. Името Балъкчъ (от тур. - “търговец на риба”, тъй като семейството му се препитавало с рибна търговия) властите му дават по повод постъпването му в армията, което така и не става. Малко след това заминава да следва социални науки в Женева, а оттам за Канада. Баликси завършва доктoрантура в Колумбийския университет в Ню Йорк, където посещава лекциите на Маргарет Мийд (едно от водещите имена в културната антропология и до днес).
Работата му като етнограф го отвежда освен при ескимосите нетсилик, при канадските индианци, при враждебните данакил в Етиопия, в Североизточен Афганистан и народа пущуни, при ескимосите сиреники в Източен Сибир, в бившето кралство Сиким в Хималаите и, разбира се, на Балканите. Следствия от това са филмите “Синовете на Хаджи Омар” (1978), „Хроника на Сиреники в Сибир” (1989), “Помашки портрети” (1998), “Мюсюлмански лабиринти” (2003), “Месец от живота на Евтим Д.” (2003), последните три от които заснети в България.
Професор Баликси има множество публикации в редица авторитетни издания за антропология. Дълги години (1986-1993) той е редактор на списанията Visual Anthropology и CVA Review. От 1983 до 1993 г. е председател на Комисията по визуална антропология (CVA) в САЩ.
***
Текстът е публикуван в рубриката "Големите умове" на бр. 12 от дек. 2010 / ян. 2011 г. на печатното издание на сп. Обекти